Честито на новото служебно правителство. Това е третото такова, което преживявам за крехката си възраст,а предишните две, историята ги архивира като относително успешни. 

Цялото ново правителство е натоварено с една изтощителна задача – да проведе едни нормални избори и да опита да върне поне някакво доверие у политическите партии и система. Защото и да искаме да си играем на експертност, политики за благодат  и благоденствие се правят чрез политически действия и решения. Макар че напоследък определно стана модерно да работиш професия „гражданин”. Трудно ще им е за 100 дни да обеснят защо хазната е поизпразнена, но пък вероятно имат цяла стая в Министерския съвет, пълна със срязани ленти от „отворени строителни обекти”.

Изборите идат, и колкото и да не ни се иска да признаем, новите ни управници ще са коалиционни, дано да успеят да станат и партньори. Толкова е поизпразнена от съдържание думата политика. И не само у нас, и по света – коалициите, спасяват управленията. Е, нейде и военните режими вършат тази работа, но да запазим оптимизма си. Днес, у нас, роенето на партиите надминава това в демократична и ползваща се с добро име България в началото на 20 век. И тук въпросът не е кой с кого ще се коалира, а каква „излъскана принципност” ще се преглътне, за да се сформира ново правителство. Защото би било хубаво да спрем със служебните кабинети, и тези от президента, и тези на разни групи с неясни капитали. Макар че, ако се замислим, ние си имаме тях, Русия – своите олигарси, а Западът – мултинационалните компании, и после някой да не ми говори за принципи, прозрачност и независимост.  

За толкова години, българите като че ли успяхме да забравим колко е ценно да сме свободни, суверенни и относително икономически стабилни. Преди около 130 години, не сме имали нищо от изброеното. Забравихме и какво значат ценности, добрина и жест? Искат да сме добри граждани, но никой не иска от нас да сме добри хора. И в това е като че ли е проблемът на политиката ни в последните десетилетия. Това овълчване направи от хората крайно недоверчиви, затворени и завистливи индивидуалисти, които използват  табелката „не е моя работа” за обозначение на входната врата. Тези същите хора са нашите чиновници, лекари, учители, попове и министри. На тях, както и на нас, ни е трудно да влизане в обувките на другия, защото все нещо ни убива, получаваме пришки и накуцваме. И резултатът е един: Бъглария е най-бедната страна в ЕС.

Европа надали ще ни изгони от ЕС, макар че може и да й се иска. Нуждаят се от нас, дори само, за да ни посочат с пръст, къде не бива да стигат управниците и гражданите. Гърция и Испания, никога не биха били посочвани така, макар в момента те да са по-голям товар за европейския данъкоплатец от нас. Меркел и Саркози взеха политическото решение да спасят еврото, но нищо не чух да казват за гръцкото сиртаки и испанската сиеста.

Не ни искат в Шенген, постоянно сме под стрес от поредния доклад на ЕК. Работата на правителствата „крета” от доклад до доклад.

Ето, това ми се стори крайно интересно в новото правителство. Това тенденционно е служебно правителсто за пред света, за пред чиновниците в Брюксел, за пред икономистите в Европейската банка за възстановяване и развитие и в Международния валутен фонд, за пред Западна Европа и САЩ. Защото като че ли политиците осъзнаха ясно, че се провалиха вътре в страната си, поддадоха се на натиска на улицата и не успяха да удържат властта. Може би и от страх...Знам ли? И сега искат истерично да успеят навън. Защото трябва, инак историята само чака да стенографира провалите и липсата на победи. А от това боли, и егото не ще намери повече стерилна среда за подхранване.

Хипотезите за служебен премиер в последните дни бяха на дипломати от кариерата. Марин Райков, Ради Найденов, Константин Димитров и Николай Милков. А не беше ли точно дипломацията воденичният камък на правителството на ГЕРБ. Николай Младенов така се беше заел да чисти дипломати – ченгета, както и Андерш Брейвик не се беше заел да “изчисти Европа от марксисти, мултикултурни елити или може би от исляма”.  И какво направи президентът на Републиката, Росен Плевнелиев – търсеше вариантите именно сред дипломатите. Досиетата, видно са като бръшлян чувал, колкото ги тръскаш – толкова повече излизат. Е, г-н Райков, не е виновен за действията и постъпките на баща си, както и г-н Младенов за тези на своя баща, но сега ще е интерсно да се проследи за кои е „позволено” да са от едните, а за други –да е дамгосване. Нарича се двоен морал! Но на мен цялото това решение на президента Плевнелиев ми се струва сериозен камък, „изтласкан” в градинката на ГЕРБ в стил: „вие може да си чистите ченгеджийницата сред дипломатите, но аз ще ви намеря добър професионалист за премиер именно там”. Докъде стига само партийната лояност, ти да видиш? И все пак г-н Марин Райков говори добре, образован е, ползва се с авторитет (макар да имаше известно напрежение във Френската република, заради горчивите спомени от дейността на баща му), не е любимец на Путин. Ще ми се да покаже своята надпартийност.

Три жени – вицепримери. И то на ключови ведомства - Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие, Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика и Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз. Въпросът за равенството между половете отдавна е на дневен ред в Западна Европа. По-непопулярен е в България, макар и тук всичко да зависи от женатата и нейната салатка. Явно се търси одобрението на ЕС?

Ами жена с доказан авторитет да оглави МВР, г-жа Петя Първанова. След като 7 държави в ЕС категорично се обявиха срещу влизането на България в Шенген, явно президентът Плевнелиев е следвал думите на Маргарет Тачър: „В политиката, ако искаш нещо да бъде казано, потърси мъж. Ако искаш да бъде направено, потърси жена” И той я намери. Има логика Шенген и благоразположението на Запада по отношение на сигурността в голяма степен да зависят от новия вътрешен министър. И си представете, когато тя се справи, как това ще се отрази на Цветан Цветанов и на Бойко Борисов – цялата зала „Армеец” не ще побере яростта им. Не върви да се тренира футбол само в неделя, особено като си премиер и страната ти „изгаря” от недоволство, в прекия и в буквалния смисъл. Решенията в повечето случаи са прости, но взети навреме. След като с лекота се взима решение да се изпрати правителствения самолет за „Бистришките тигри”, то и за Шенген би било редно да има политическа роля и решения. Само че навреме!

Ами всички тези възпитаници на чужди университети, като министъра на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев (Harvard Business School и Harvard Law School) и Илияна Цанова с квалификация по финансов мениджмънт от Университет “Джордж Вашингтон”, САЩ, като стипендиант на USAID, или пък Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство, който е възпитаник е на университета Чинхуа в гр. Пекин, Китай, както и магистър е по бизнес администрация "Международно управление" в "Тандърбър" (Thunderbird), Аризона, САЩ.  Чудесно, убедена съм, че случайни хора не завършват тези престижни школа. Единственото, което ме кара да спра устремнния си оптимизъм е, че наученото там трудно се прилага в България. Не защото те не са добри професионалисти, не, просто средата ни е леко токсична и тези знания и умения са приложими, където има правила и се следва „линия в прогрес”. А това е малко утопично приложимо за страна, която уважава постовете повече, отколкото хората като такива.

Не им е леката задачата и на Петър Стойчев и на Владимир Пенев. Образът на България се нуждае от посланиците на спорта май много повече, отколкото от посланици с ръкавели в спретнати костюми. И колкото и тъжно да е, Владо Пенев ще трябва да излезе от образа си на комисар Попов и да каже, че в България култура има, и тя не е скрита „под прикритие”-то на един успешен сериал.

За мен са интересни двамата министри - Роман Василев, министърът за развитие на електронното правителство и Юлиян Попов, министър на околната среда и водите. Роман Василев, при все международния си опит, в новата си функция, ще му се наложи да доведе именно нещата до „мишката изяде корупцията”, за да може да се намали корупцията, а оттам и политическото лицемерие и наглост. И пак го правим за пред Брюксел, че последното класиране на Бъглария в индексите на „Репортери без граници”, "Фридъм Хаус", е толкова надолу, че дори е усилие и „за мишката да склорира дотам”. А Юлиян Попов, какво ли не му остава да решава: за горите, за Корал, за Цеко, за...И ако не успее да удържи фронта, протестите срещу енерго монополи ще му се видят само като „пукнатото черешово топче”. Иска ми се да припомня една негова статия от 23 ноември 2011 г. със заглавие„For Bulgaria, it"s survival of the weakest“, публикувана в рубриката „Мнение“ в сайта на катарската телевизия „Ал Джазира“. [1] В нея той пише, че България е най-бедната страна в ЕС, че „Българите живеят в мизерия и след икономическата криза ще продължат да живеят в мизерия“, че „Българите също така не обичат да плащат данъци?“, че „България не е социална държава“. Интересно ще ми е как днес, от позицията си на министър, ще напише същата статия и ще ни представя на заседание на министрите в Брюксел например: „България не е социална държва, българите не плащат данъци и българите след кризата ще продълват да живеят в мизерия”. Но върви като текст на рап песен, макар че в случая ще ни трябва или мелодичен шлагер, или в краен случай шансон.

Казват, че новите министри са експерти и професионалисти. Така личи и от СВ-ата им. Четейки, има много добри специалисти в своите области на хартия, не знам как стоят нещата на практика и недоверието ми е разбираемо след тази калинки-зация на всяко ниво в държавата. Макар че не ми дава мира народната приказка: „Не е важно колко ще ти пишат в университета, важно е каква оценка ще ти напише животът”. Е, ще имаме възможност да проследим „този изпит в реално време”. Помощните материали се свеждат до поизпразнен фискален резерв, ниски възнаграждения и намаляваща свежа, работна сила.

И все пак съм отпимистка. Такава израстнах, - вярвам в добрите хора и добрите граждани и това ми утопично чувство не сменя паспорта и убежденията ми. България ще оцелее и това ще до дължи на вас, уважаеми четящи, мислещи, критични, добри и благородни хора-граждани.  

[1] http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2011/11/201111201060321427.html, последно посетен на 13 март 2013 г.