Постинг
30.07.2011 14:35 -
За един феномен повече на север
Автор: speechless
Категория: Политика
Прочетен: 1497 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2011 14:45
Прочетен: 1497 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 30.07.2011 14:45
Преди време един приятел ми каза, че търпението на държавите е като търпението у хората – винаги достига един краен предел. Изобщо не знае колко е бил прав.
Сега Норвегия преживява един от най-драматичните моменти в новата си история – терористичните атаки преди седмица в близост до правителствени сгради в Осло и на остров Утоя. Изумителна е историческата цикличност на бедствията и сътресенията, не само в човешкия живот, но и в съществуването на цели държави.
Това, което се случва в Норвегия, е феномен сам по себе си. Но не мисля, че е феномен за процесите, които се случват и ще се случват в Скандинавия като цяло. Чувах от хората по улиците коментарите, че такова деяние е някак по-очаквано да се случи в Дания, но не и в Норвегия. Фоторепортерски снимки обикалят целия свят и стигат до “нас”. Дори и да не искаме! И след няколко месеца забравяме за тях, защото нова трагедия е приковала вниманието ни. Марита Стюркен казва, че “забравянето е необходимим компонент от паметта”.
Шведски феномен
Миналата година в Швеция се случи нещо изключително. На парламентарните избори през септември 2010 година, антиемигрантската партия “шведски демократи” (Sverigedemokraterna) си проправи път в парламента и вкара 20 депутати от общо 349 народни представители. Това беше изключителна новост в инак консервативното шведско общество. Журналист от шведското радио на среща с международни студенти по медии и комуникации от Стокхолмския университет сподели, че най-после нещо различно и ново се случва в Швеция. Има за какво да се пише, за какво да се говори, какво да се анализира. Чудех се как този човек, с професионалните си качества и представа за света, щеше да оцелее като парламентарен репортер в България, например? Опитах се да си го представя и признавам, че не успях. Та, у нас като че ли вече не е новина, че представители на “Атака” са обидили някой в Европарламента или техен лидер предизвиква масов бой пред джамия в центъра на европейска столица, или пък привърженици на ВМРО са ступали посред бял ден, пред телевизионна камера, граждани на верска основа.
В покрайнините на града
Край Стокхолм, има едно малко градче – Сьодертале (Sцdertдlje). Там живеят предимно и само емигранти – от различни култури и вероизповедания. На повечето от тях, децата им са родени в Швеция. В клас от по 25 човека, един швед си е като “перла в короната”. Своебразен феномен беше, че голям процент от подкрепата за “шведските демократи” дойде именно от това градче. Е, това, ако не е парадокс на демокрацията? Важно е да се отбележи и фактът, че непосредствено след изборите, огромни протестни митинги срещу “шведските демократи” заля страната.
Шведите винаги са били неутрални, във войните и в позициите си. И днес са такива. Вероятно така и оцеляват по-добре. Темата за расизма и различния е изклютелно чувствителна. Винаги са много премерени и много деликатни, спазващи политическата коректност до втръсване. Макар че, веднъж успях да изтръгна признанието от един швед, че е дошло времето да се затворят границите и държавата да се опита да се погрижи за гражданите си вътре – шведите и емигрантите. И чак когато нещата се стабилизират, да ги отвори отново. Това признание е толкова искрено и лично, и толкова революционно от друга страна.
Кое е толкова необичайно, ще попитате?
“Спасителните операции” на народите и на държавите много наподобяват нов или подобрен план “Маршал”. Великите сили се карат, нападат, загиват хиляди. После се молят съюзниците, богатите държави със стабилни икономики, да отворят границите си и да приемат вълната от бедставащи и нуждаещи се и така до следващия път. В Швеция има огромни емигрантски вълни – финландци, турци, араби (иракчани, ливанци, тунизийци и др.), поляци, сърби. Техните деца са родени тук, те са шведски граждани. И колкото и да са интегрирани в обществото, имената им са различни и в някаква степен, те винаги ще останат различните. В средата на 19 век се наблюдава и друг процес, огромен емигрантски поток от норвежци и шведи се установява в САЩ.
Феномен на север
Преди повече от половин година бях на лекция на един от най-известните професори по криминология в Стокхолмския университет – проф. Джерси Сарнеки, полски евреин, дошъл в Швеция заедно с родителите си през 1968 година. Лекцията му беше интересна. Той сподели два факта, с които изтъкна уникалността на тази “северна ширина”. По думите му, убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме през 1986 година и на шведската външна министърка Анна Линд през 2003 година, отличавало Скандинавия от другите държави в Европа. Другите държави в Европа не убивали високопоставените си политици.
Замислих се. Моментално в съзнанието ми изникна убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич през март 2003 година. И за Чаушеску се сетих (макар да е по-различна история), но признавам си, спомних си и за Андрей Луканов. Не зададох въпрос, изчаках да дойде почивката. И го попитах защо така мисли, ами убийството на Джинджич? Ами убийството на Луканов? Той ме погледна през очила и каза: “А, имате предвид надолу? Аз имах предвид в по-централна Европа”. Или нещо подобно беше отговорът. Може и да е казал, а там “на юг”. Редно ли е да напомням, че след Освбождението на България до днес са убити 7 министър-председатели: Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Стамболийски, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Андрей Луканов. Ако убийството на Палме и Линд са феномен на север, то “ние си имаме уникален феномен на юг”. За жалост!
ПРофилни ПРилики и/или съвпадения
Каква ли щеше да е Европа, ако норвежският премиер беше мишена на атаките отпреди няколко дни? Точно 25 години след ключовото убийството на Улоф Палме? Такава хипотеза, макар и смела, вероятно би могла да се дискутира.
Профилът на Йенс Столтенберг досущ се покрива с този на Палме. Столтенберг е роден в Осло в заможно семейство. Баща му е бил дипломат, съпругата му е дипломат в норвежското Външно министерство. Лидер е на Лейбъристката партия, бил е финансов министър, премиер в началото на хилядолетието, а от 2005 година отново е на този пост. Министър-председател е на богата и самостоятелна държава със силна икономика, идеален балансьор между т.нар. “Велики сили” днес.
Улоф Палме също бе роден в заможно семейство в Стокхолм, бил е лидер на социал-демократите, депутат, министър без портфейл, министър на транспорта и комуникациите, образователен министър, министър-председател. Той провежда редица реформи, в социалната система и в Конституцията на страната. Критикувал е яростно САЩ за войната във Виетнам, диктатурата в Испания, нахлуването на СССР в Чехословакия по време на Прашката пролет… И в същото време е успявал да балансира умело между политиките на партньорите си в САЩ и в СССР.
Ами убийството на Анна Линд на ключовата дата 11 септември? Тя беше наръгана от човек от сръбски произход, макар убийството й да не се смята за политическо. А бомбените атаки през декември 2010 година в Стокхолм, които станаха на метри от улица с името “Улоф Палме гатан”? За техен извършел беше посочен гражданинът Таймур Абдулвахаб Ал-Абдали, иракчанин, натурализиран шведски гражданин от 1992 година. Някак изумителна поредица от съвпадения?
Но какъв е профилът на сегашния екзекутор Андерш Брайвик? Образован, млад мъж. Написал своя манифест на английски език и обяснил в детайли мотивите си за това деяние. Негови снимки с оръжие, военна униформа, масонски одежди, обиколиха всички новинарски сайтове и телевизии по света. Виждайки неговите фотографиите, се сетих за думите на Уолтър Липман, който още през 1922 година пише: “Днес, фотографиите властват над въображението, вчера тази роля имаше писаното слово, а малко преди това – тази роля имаха речите”. Брайвик е използвал и трите форми за въздействие. Говорел е страстно и завладящо на срещите със своите сподвижници и съидейници. Описал е намеренията и мотивите си върху 1500 страници на език, който целият свят разбира, и днес неговите снимки и снимките от деянието му “властват” над въображението ни. Защото и да искаме, нямаме ресурс да си представим по-кървави кадри от тези.
Фактът е един – търпението на нациите е като при търпението у хората – в един момент достига своя лимит. Нито Норвегия, нито Швеция, нито Скандинавия ще бъдат същите вече. Очевидно е, че ксенофобска вълна отново залива Европа, като че ли историята се преповтаря циклично и някой се е заел да “изчисти Европа от марксисти, мултикултурни елити или може би от исляма”? Не разбирам само, защо винаги първо загиват невиинни граждани? И това феномен на север или на юг е?
*Статията е публикувана в електронното издание "Argumenti-bg.com"
Сега Норвегия преживява един от най-драматичните моменти в новата си история – терористичните атаки преди седмица в близост до правителствени сгради в Осло и на остров Утоя. Изумителна е историческата цикличност на бедствията и сътресенията, не само в човешкия живот, но и в съществуването на цели държави.
Това, което се случва в Норвегия, е феномен сам по себе си. Но не мисля, че е феномен за процесите, които се случват и ще се случват в Скандинавия като цяло. Чувах от хората по улиците коментарите, че такова деяние е някак по-очаквано да се случи в Дания, но не и в Норвегия. Фоторепортерски снимки обикалят целия свят и стигат до “нас”. Дори и да не искаме! И след няколко месеца забравяме за тях, защото нова трагедия е приковала вниманието ни. Марита Стюркен казва, че “забравянето е необходимим компонент от паметта”.
Шведски феномен
Миналата година в Швеция се случи нещо изключително. На парламентарните избори през септември 2010 година, антиемигрантската партия “шведски демократи” (Sverigedemokraterna) си проправи път в парламента и вкара 20 депутати от общо 349 народни представители. Това беше изключителна новост в инак консервативното шведско общество. Журналист от шведското радио на среща с международни студенти по медии и комуникации от Стокхолмския университет сподели, че най-после нещо различно и ново се случва в Швеция. Има за какво да се пише, за какво да се говори, какво да се анализира. Чудех се как този човек, с професионалните си качества и представа за света, щеше да оцелее като парламентарен репортер в България, например? Опитах се да си го представя и признавам, че не успях. Та, у нас като че ли вече не е новина, че представители на “Атака” са обидили някой в Европарламента или техен лидер предизвиква масов бой пред джамия в центъра на европейска столица, или пък привърженици на ВМРО са ступали посред бял ден, пред телевизионна камера, граждани на верска основа.
В покрайнините на града
Край Стокхолм, има едно малко градче – Сьодертале (Sцdertдlje). Там живеят предимно и само емигранти – от различни култури и вероизповедания. На повечето от тях, децата им са родени в Швеция. В клас от по 25 човека, един швед си е като “перла в короната”. Своебразен феномен беше, че голям процент от подкрепата за “шведските демократи” дойде именно от това градче. Е, това, ако не е парадокс на демокрацията? Важно е да се отбележи и фактът, че непосредствено след изборите, огромни протестни митинги срещу “шведските демократи” заля страната.
Шведите винаги са били неутрални, във войните и в позициите си. И днес са такива. Вероятно така и оцеляват по-добре. Темата за расизма и различния е изклютелно чувствителна. Винаги са много премерени и много деликатни, спазващи политическата коректност до втръсване. Макар че, веднъж успях да изтръгна признанието от един швед, че е дошло времето да се затворят границите и държавата да се опита да се погрижи за гражданите си вътре – шведите и емигрантите. И чак когато нещата се стабилизират, да ги отвори отново. Това признание е толкова искрено и лично, и толкова революционно от друга страна.
Кое е толкова необичайно, ще попитате?
“Спасителните операции” на народите и на държавите много наподобяват нов или подобрен план “Маршал”. Великите сили се карат, нападат, загиват хиляди. После се молят съюзниците, богатите държави със стабилни икономики, да отворят границите си и да приемат вълната от бедставащи и нуждаещи се и така до следващия път. В Швеция има огромни емигрантски вълни – финландци, турци, араби (иракчани, ливанци, тунизийци и др.), поляци, сърби. Техните деца са родени тук, те са шведски граждани. И колкото и да са интегрирани в обществото, имената им са различни и в някаква степен, те винаги ще останат различните. В средата на 19 век се наблюдава и друг процес, огромен емигрантски поток от норвежци и шведи се установява в САЩ.
Феномен на север
Преди повече от половин година бях на лекция на един от най-известните професори по криминология в Стокхолмския университет – проф. Джерси Сарнеки, полски евреин, дошъл в Швеция заедно с родителите си през 1968 година. Лекцията му беше интересна. Той сподели два факта, с които изтъкна уникалността на тази “северна ширина”. По думите му, убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме през 1986 година и на шведската външна министърка Анна Линд през 2003 година, отличавало Скандинавия от другите държави в Европа. Другите държави в Европа не убивали високопоставените си политици.
Замислих се. Моментално в съзнанието ми изникна убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич през март 2003 година. И за Чаушеску се сетих (макар да е по-различна история), но признавам си, спомних си и за Андрей Луканов. Не зададох въпрос, изчаках да дойде почивката. И го попитах защо така мисли, ами убийството на Джинджич? Ами убийството на Луканов? Той ме погледна през очила и каза: “А, имате предвид надолу? Аз имах предвид в по-централна Европа”. Или нещо подобно беше отговорът. Може и да е казал, а там “на юг”. Редно ли е да напомням, че след Освбождението на България до днес са убити 7 министър-председатели: Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Стамболийски, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Андрей Луканов. Ако убийството на Палме и Линд са феномен на север, то “ние си имаме уникален феномен на юг”. За жалост!
ПРофилни ПРилики и/или съвпадения
Каква ли щеше да е Европа, ако норвежският премиер беше мишена на атаките отпреди няколко дни? Точно 25 години след ключовото убийството на Улоф Палме? Такава хипотеза, макар и смела, вероятно би могла да се дискутира.
Профилът на Йенс Столтенберг досущ се покрива с този на Палме. Столтенберг е роден в Осло в заможно семейство. Баща му е бил дипломат, съпругата му е дипломат в норвежското Външно министерство. Лидер е на Лейбъристката партия, бил е финансов министър, премиер в началото на хилядолетието, а от 2005 година отново е на този пост. Министър-председател е на богата и самостоятелна държава със силна икономика, идеален балансьор между т.нар. “Велики сили” днес.
Улоф Палме също бе роден в заможно семейство в Стокхолм, бил е лидер на социал-демократите, депутат, министър без портфейл, министър на транспорта и комуникациите, образователен министър, министър-председател. Той провежда редица реформи, в социалната система и в Конституцията на страната. Критикувал е яростно САЩ за войната във Виетнам, диктатурата в Испания, нахлуването на СССР в Чехословакия по време на Прашката пролет… И в същото време е успявал да балансира умело между политиките на партньорите си в САЩ и в СССР.
Ами убийството на Анна Линд на ключовата дата 11 септември? Тя беше наръгана от човек от сръбски произход, макар убийството й да не се смята за политическо. А бомбените атаки през декември 2010 година в Стокхолм, които станаха на метри от улица с името “Улоф Палме гатан”? За техен извършел беше посочен гражданинът Таймур Абдулвахаб Ал-Абдали, иракчанин, натурализиран шведски гражданин от 1992 година. Някак изумителна поредица от съвпадения?
Но какъв е профилът на сегашния екзекутор Андерш Брайвик? Образован, млад мъж. Написал своя манифест на английски език и обяснил в детайли мотивите си за това деяние. Негови снимки с оръжие, военна униформа, масонски одежди, обиколиха всички новинарски сайтове и телевизии по света. Виждайки неговите фотографиите, се сетих за думите на Уолтър Липман, който още през 1922 година пише: “Днес, фотографиите властват над въображението, вчера тази роля имаше писаното слово, а малко преди това – тази роля имаха речите”. Брайвик е използвал и трите форми за въздействие. Говорел е страстно и завладящо на срещите със своите сподвижници и съидейници. Описал е намеренията и мотивите си върху 1500 страници на език, който целият свят разбира, и днес неговите снимки и снимките от деянието му “властват” над въображението ни. Защото и да искаме, нямаме ресурс да си представим по-кървави кадри от тези.
Фактът е един – търпението на нациите е като при търпението у хората – в един момент достига своя лимит. Нито Норвегия, нито Швеция, нито Скандинавия ще бъдат същите вече. Очевидно е, че ксенофобска вълна отново залива Европа, като че ли историята се преповтаря циклично и някой се е заел да “изчисти Европа от марксисти, мултикултурни елити или може би от исляма”? Не разбирам само, защо винаги първо загиват невиинни граждани? И това феномен на север или на юг е?
*Статията е публикувана в електронното издание "Argumenti-bg.com"
Циганите на България = Негрите на САЩ?
НАТО тренира война против Русия на шведс...
Какво ни пишат Извънземните,които са атл...
НАТО тренира война против Русия на шведс...
Какво ни пишат Извънземните,които са атл...
20 000 от тия стигат за цялото НАТО
Да се изгубиш в Страсбург или път към се...
Равносметка 2022 година
Да се изгубиш в Страсбург или път към се...
Равносметка 2022 година
Тя е против всичките емигранти. Като такава ми е странно защо Волен Сидеров я подкрепя. Той за тази партия е само "Черен Череп" за Трудов лагер.
цитирайВсеки град си има емигрантско гето. в Малмьо е Русенгоурд, в Уддевалла е Долаберй. От там шведите ни гонят, ведно със социалните си служби и техните информаторки (какъвто е нашия случай)
цитирайТо ще продължи докато им ръсят помощи.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 533
Блогрол
