Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2009 15:37 - От закуската при Митеран до закуската в „Тифани”
Автор: speechless Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2124 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Изумително е, как за 20 години събитията стават история. И днес 20 години по-късно аз съм свидетел на тази история. По неписано или може би писано правилно, не съм сигурна, знам, че всички архивни документи имат давност от 50 години преди да бъдат отворени, ако нещо друго не наложи тяхното преждевременно отваряне. Това ме кара да предполагам, че за историческо събитие можем да говорим, анализираме, коментираме след 50 г. Ако все още сме живи, разбира се.

Е, днес аз станах свидетел на историческо събитие. Говори се за него, пише се, коментира се, дискутира се. Сякаш 50 години са минали в миг. Но не са – само 20 години от началото на българската демокрация.

Не искам да припомням, че съм била твърде малка, за да помня историческата закуска с Митеран, която поставя началото на демократичните процеси у нас. А и няма нужда, аз помня и съм свидетел на други събития, които един ден ще станат история. За жалост повечето примери ще са част от мрачната ни история.

Никъде не прочетох, обаче, нещо много просто за тази историческа закуска с френския президент Митеран. Един френски социалист, един европейски социалист поставя началото на демократичните промени в България, канейки тези 12 дисиденти в резиденцията на ул. „Оборище”. Някои ги наричат и 12-те апостола на свободата. За някои граждани съм сигурна, че наистина са такива. По-важно е те как се приемат и как се чувстват 20 години по-късно, когато за техните идеи и мечти се говори като за история, а за техния порив към свободата, като за начало на свободията.

Сред живите са само 5 – Желю Желев, първият демократично избран президент след промяната, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, философът и бивш министър на образованието проф. Николай Василев, художникът Светлин Русев и журналистът и главен редактор на вестник “Култура” Копринка Червенкова. На закуската днес липсваха Блага Димитрова, Радой Ралин, Йордан Радичков, Стефан Продев.  Закуската не е същата – липсват „Белези”-те, липсват „Люти чушки”. Сякаш днес поуките на „Ние врабчетата” не намират място в колонката „Ние пак сме тук”. Но днес е така, преди 20 години е било различно!

Мит ли е тази историческа закуска или реалност? Днес някои поставя ли началото на промените така? Или толкова бързо се променя света, в които живеем, че нямаме нужда от апостоли на свободата и митични образи? Тогава от какво имаме нужда? От каузи във facebook.com или от истински римейк, а не възстановка на подобна закуска? Тогава кой ще даде тази закуска – Меркел, Барозу или Саркози, а може би Обама? Струва ми се, че е отминало времето на подобен род съзаклятничество. Но не е отминало времето на хората, които имат мечти (41 години след убийството на Мартин Лутер Кинг и неговата знаменателна реч „Имам мечта” (I have a dream)). 

Третата българска държава премина през революционни комитети, през пукването на черешово топче,  през дочакването на руското милосърдие, през ненормалността на фашизма, през забраните на тоталитаризма, през мечтата за демокрация.

И случайно или не – този тласък за демокрация ни даде не кой да е, а социалист! Личността на Митеран е безспорна – като политик от европейска класа. Правя разлика между социална държава, каквато е Франция и социализмът, който „управляваше” в България 45 години.

Историческата закуска с Митеран показва нещо много важно – националните интереси не правят компромис с лява или с дясна пропаганда или политика. Надали ще има друг политик като Митеран, така както няма друг като генерал де Гол и такъв като Саркози. Истинските държавници не се прераждат в свои копия, те са  различни. Тях не можеш да типизираш или разделиш в групи по общи белези и характеристики.

И България е имала и има своите истински държавници. Когато осъзнаят, че националните интереси са на първо място, тогава пътят от „Закуската при Митеран” до „Закуска в „Тифани”” няма да е толкова кратък, дори няма да е историческо събитие, а просто събитие. Да не забравяме, че колкото и да ни се иска да живеем в днешния ден, то той носи неизбежния отпечатък на миналото, което всеки от нас носи. 

автор: аз


Тагове:   Митеран,


Гласувай:
0



1. анонимен - ...
20.01.2009 15:50
mnogo hubavo napisano, mnogo krasivo, no neshto osnovnata ideq mi se gubi. za poreden put mnogo dumi bez nikakuv smisul. sorry, devoiko, tozi put ne me specheli za "kauzata"...
цитирай
2. speechless - да
20.01.2009 15:56
Възможно е, затова е многообразието на думите, всеки да открие нещо за себе си, или да не открие....
цитирай
3. анонимен - Владимир Йосифов
20.01.2009 16:46
Прочетете имената на лицата, с които се е срещнал.
Представям си погнусата му.
Отвращението, с което седи на една маса с хора, коита са наясно, че предават народа си.
Проклети да са предателите !
Дано живеят дълго с презрението ни !
Проклети да са близките им!
Те са срам за Европа.
И си го знаят.
цитирай
4. speechless - не тая мъст
20.01.2009 16:48
Всеки си носи кръста, не тая чувства на мъст!
цитирай
5. анонимен - аз също
20.01.2009 18:09
Ако не коментираме предателството на подобни лица ще ни спретват номер след номер.
Не е мъст.
Здрав разум.
Моля да ме извините.
цитирай
6. speechless - Така е
20.01.2009 20:19
Аз не ви коря, че влагате здрав разум и няма за какво да ви извинявам. Тук сме, за да споделяме и коментираме свободно. А аз ви благодаря, че имате позиция и я споделихте под този пост.
цитирай
7. анонимен - Това е нашата борба!
04.02.2009 15:30
Няма как по-добре да го кажа от Х.Ботев в "Борба",а после и в "Механата".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: speechless
Категория: Лични дневници
Прочетен: 163588
Постинги: 58
Коментари: 191
Гласове: 533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031