Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2011 13:22 - ФейсПУЧ преди избори
Автор: speechless Категория: Политика   
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След този материал, очаквам „приятелите ми” във Фейсбук рязко да намалеят. Но някак съм готова „да поема този риск”.

Много точно ми се стори едно определение на Емил Кошлуков, че „Фейсбук бил като студентски хладилник: няма нищо вътре, ама все отваряш да видиш”. Иска ми се да го напусна, но това ще означава да спра да съществувам. Няма ли те в скайп или във Фейсбук, забрави, че си жив. Те са „мултимедийната” ни застраховка за съществуванието ни, каквото и да е то. Да не говорим, че са и най-мощните СРС-ата. Цветанов, къде спиш? Стой във Фейсбук и доброволно ще разбираш кой какво прави, с кого се сприятелява, чия снимка е коментирал, кой донос е постнал, в кое заведение с кого си хортува, женен, неженен ли е, кога има рожден ден и освен китни снимки от последния „трип” „на селски туризъм”, можеш да видиш и бая други „селски изцепки”. Всичко е там, кучетата на Борисов ги няма, обаче, но поне „кучешкият живот” (цитатът е на „краля-слънце”) на целокупния народ е прилежно систематизиран вътре.

Разни хора публикуват снимки от всяка почивка, че и такива от тази преди 10 години, ще кажеш, че може да остане нещо несподелено. И се започва едно масово коментиране с едни епитети, умалителни „думички” и емотикони, от които спонтанно получавам трайно възпаление на нервните окончания. И едни снимки от фитнеси, плажове,  лъскави партита...само салфетките по пода издават „елитарността на музиката и кръжоците по ръкоделие”. Оглеждат се отпред, отзад, отстрани и после очаквате от тези „потребители” да правят революции. Те трудно се справят с „революцията” в собствената си връзка, справка „it is complicated”, та народна ли ще вдигнат такава. А-ха, ама друг път! Който викал и скачал по площадите, викал, сега се „реве с мощно гърло” по стените във Фейсбук. Те и каузите така – събират се по 1000-2000 души, някои и по 2002, но надали и 202 човека знаят че са се присъединили към тази кауза. Сетил се някой „загрижен” администратор да изпрати покана, да погали сломеното его на гражданина Иванов и да го накара да се почувства важен и значим. Да ме прощават гражданите с тази фамилия, не е лично!

Други споделят ежесекундно какво правят, как и защо, десетина „съвестни юзъра” харесват това, а стотина устроумничат. Започва се едно споделяне на видеа, кой в кое предаване е бил гост, на чия среща ще присъства, че и линк от медия има, която „ще иде там да отрази някое гибичене по Гюро Михайловски”. И кой как си изкарал, къде се прекарал и дали са го закарали или откарали. Чета и не вярвам на очите си. Ама, то и аз, първа кипра на мегдана.  

Понакиприх се, турих си нова снимка, някое и друга песен споделих, някой ми писа нещо на стената, отговорих. Ама така плахо и несигурно, че нали имената на глупците висели по стените. Уплашена си ходя „оттогава”, нищо че ми ляха куршум.

Преди да са тръгнали да споменават нежно и с охота роднините ми до девето коляно, ще река, че Фейсбук е и полезно място. Някаква работа се завърта, върша по нещо полезно, разни хора питат нещо, отговарям и обратното. Чета интересни материали, които „приятелите ми са подрабли за мен”, смея се на виц, шега. Уж, имам всички признаци, че съм нормална. Е, „поддържам и връзка с хора”, с които надали ще ида да пия и чай, честитим си рожденните дни, ще кажеш, че цял живот все за това сме се черпили. Ама, риск, какво да се прави – поемаш го! 

И аз хванах си „риска за ръка, нали си ходим сериозно, и продължавам” да съществувам във Фейсбук. Слава богу, още никой не е написал нещо добро и мило на стената за мен самата, значи още съм жива. Е, успокоение си е, не може да не съгласите? Явно ми е рано за мултимедиен некролог. Пу-пу!  

Идат избори. И по всичко личи, че Фейсбук ще се използва за тази цел. На всеки политик му се иска да „повтори” успеха на Обама с кампания само в интернет, ама...дали?

На мен, гледайки си стената с постинги от „приятели” (от всички 280 човека, сигурно 5 не познавам лично, някак ми звучи успокоителен този брой, а на вас?), ми се струва, че в България избран политик само от кампания в интернет няма да има. По една много проста причина: как очаквате хора, които оглеждат неуверността си във Фейсбук, подхранват егото си в мрежата и на всяка цена държат да споделят къде са, с или под кого са, как са...да идат да гласуват. Защо? В тъмната стаичка не се предлага видео камера, чийто запис ще постнат до 15 минути в мрежата, никой няма да ги види, нито ще коментира. В тъмната стаичка са сами с избора си. А все по-ясно става, че живеейки в мрежата, ние не сме готови да сме „сами”, нито сме готови да правим избори, ако няма с кого да ги изкоментираме.

От хора, които са готови да станат „приятели” едновременно с Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Ахмед Дога, Волен Сидеров, Симеон Сакскобургготски не очаквайте да гласуват за вас, ако не им предложите „друго място”, на което да могат да си подхранят и закърпят самочувствието. Докато такова място няма, ще си реват по стените и форумите и „циганското лято” и „соевите кюфтета” ще определят демокрацията ни. Същата тази демокрация, за която са готови да те изтрият и „нахранят обилно” с мнение и позиция от комютъра вкъщи.

И все пак ми се ще да вярвам, че този ФейсПУЧ ще ни докара по-далеч от поредната „разделителна” стена. А дали?!?




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: speechless
Категория: Лични дневници
Прочетен: 163586
Постинги: 58
Коментари: 191
Гласове: 533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031