Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2009 11:50 - Домът на моите мечти
Автор: speechless Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1254 Коментари: 2 Гласове:
0



Както и да започна тази история, в съзнанието ми изплуват неволно, свободно и ненатрапчиво 2 художествени героя - малкият Реми от „Без дом” на Ектор Мало и Малката кибритопродавачка на Андерсен. Да обикаляш, сам, немил и недраг, гол и унил, без дом, семейство и мечти. Дом, обсипан с безброй светлини, а някой стои в ъгъла, мрачен? Не! Моля те, спри! Светъл или тъмен, приветлив или сумрачен, всеки дом носи своя дух, там където е жив копнежът за по-добро.

Kaзват, че хората са многолики! Щом е така, то те изпълват всеки дом, значи и домовете ни имат много лица – на някоя богата и префърцунена глезла, тънеща в охолство и разкош, на детето със захарен памук пред телевизора и на малката му сестричка с домашния любимец, на сирачето, което всяка вечер гледа през замъгления прозорец и чака надежда за по-добър живот. Във всеки „дом” има нова, различна и единствена история. Донякъде саркастични, иронични или тъжни всички тези различни обитатели имат какво да разкажат.

Мислим ли все по-често за тези свои различни истории? Или просто приемаме шаблона и минаваме към следващата стъпка? Банално! Все по-често асоциираме „дом, семейство и реколта” с нещо ново, шикозно, материално - хубаво жилище, в хубав квартал, луксозно и с висок стандарт.

Продължавам да вярвам, че домът е там където е сърцето, там е и моята най-голяма мечта, там е моето семейство, там е моя труд. Един от любимите ми герои Мечо Пух казва: „Ако ти живееш 100 години, то нека аз живея 100 години без един ден, така никога няма да живея без теб”. Там е и домът на моите мечти!

Съвсем случайно наскоро прочетох нещо, което накратко гласеше. „Професор по психология, застанал пред студентите от своя курс и вдигнал голям буркан, който започнал да пълни с камъни, събрани от брега на морето. Когато не останало повече място в буркана, той попитал студентите дали буркана е пълен и получил единодушен положителен отговор. Професорът извадил кутия с чакъл и я изсипал в буркана, разклащайки го леко, за да може чакълът да изпълни празнините между камъните. Когато приключил отново запитал студентите дали бурканът е пълен и те отново отговорили положително. Тогава от раницата си извадил торбичка с морски пясък и я изсипал в буркана, потупвайки го, за да се разпредели пясъка равномерно в пролуките, оставени от чакъла. Тогава се обърнал към студентите и им казал: „Навярно подозирате, че и сега бурканът не е пълен!?” и излял в него две бутилки бира. Бирата попила в пясъка и изпълнила буркана, а студентите се разсмели. „Този буркан олицетворява Вашия живот”- казал професорът- „Камъните са важните неща- семейството Ви, децата Ви, Вашия партньор, приятелите, здравето – нещата, които дори всичко останало да е изгубено, остават и вашият живот е все още „пълен”. Чакълът са останалите неща, които са важни за живота Ви- кариера, образование, къщи, коли, екскурзии.... Пясъкът са малките неща, които ни се случват всеки ден, които трябва да ценим, защото изпълват буркана, но не надценяваме, защото все пак и без тях той няма да остане празен. Ако сложите първо тях в буркана няма да остане място за камъните и чакъла! Същото би станало и с живота Ви! Ако похабявате всичкото си време и енергия за малките неща, не би останало нищо за истински важното. Обърнете време на важното, на децата си, на любимия си, на родителите и приятелите, които обичате! Винаги ще има време за кариера, за изпити, за ремонт или за екскурзия.... Подредете първо камъните, пясъкът ще се нагласи сам!” Един студент вдигнал ръка и попитал за значението на бирите.  „Радвам се, че ми задавате този въпрос! Просто исках да покажа, че независимо от това колко претъпкан изглежда животът Ви, винаги има място за две бири!”

Страхотна история! Тя олицетворява всичко, което е домът на мечтите ми – там, където е сърцето ми, с любимите ми хора, с бележник под ръка и време за разтуха. Тази си надежда за по-добър живот не бих я продала, нито на малкия Реми, нито на Малката Кибритопродавачка. Но бих им дала от вярата си да търсят своята мечта и да се почувстват като у дома!

автор: аз


Тагове:   Моите,   мечти,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - :)
14.01.2009 12:09
Hubavo e..razmechtah se :) Hubavo e da davash i na vseki ot nas po malko ot tazi viara...
цитирай
2. speechless - винаги!
14.01.2009 12:11
винаги я давам:), взимайте;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: speechless
Категория: Лични дневници
Прочетен: 114297
Постинги: 58
Коментари: 191
Гласове: 533
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930