Чудя се дали някой е изчислявал колко пъти правим разни неща за първи път?!? Ако сте попадали на такава статистика, моля споделете я и с мен, нали и аз съм част от представителната извадка.

Толкова много, различни, скучни и интересни, забавни и трагични, комични и драматични примери вероятно мога да дам за неща, които съм правила за първи път. Надали ще успея да синтезирам всичко. Но със сигурност накрая искам да ви споделя нещо, което тия дни направих за първи път. Дерзайте!

Първият път когато….

…се родих!
Не го помня, но ми е било за първи път, когато лигава, врякаща и сърдита съм откривала света или по-скоро един гинеколог, акушерка, някоя и друга медицинска сестра и разбира се – майка ми. Ей, радост ще да е било за тях, а за мен какво ли е било?!? Представяте ли си за първи опознаваме света в лицето на чичо доктор и на някой и друг брой сестра. Ех, колко вълнуващо!

…проходих!
Пак не го помня! Но съм сигурна, че между походката ми и тази на пингивините, барбароните, тюлените е имало 100% прилика. Ех, колко вълнуващо!

…..порастнах!
Дали това се случва изведнъж и за първи път, хич не мога да кажа. Просто се случва, но не знам кога точно и кога е първият път, за да го полея. Ех, колко вълнуващо!

….танцувах!
Сигурно е било във времето,  в което съм приличала на пингвин, не че сега е много по-различно, ама тук-там удрям по някоя и друга чупка в ханша. Ех, колко вълнуващо!

….се целувах!
Помня го, щото съм момиченце и нали все сме трепетни в тия първи моменти, но не помня с кого беше…Парадокс! Ех, никак не е вълнуващо!

…правих секс!
И този опит помня! Както и „тежкият и малоумен” въпрос след това дали съм се променила мигновено? Кви трепети, кво чудо….като за 3 дни)))))). Май помня по-добре нестандартните места и интересните младежи. Ех, колко вълнуващо!

…написах стихотворение, пътепис, разказ, статия!
Не помня тези си първи опити. Та аз дори не пазя повечето, важното е, че се вдъхновявам, достигам до удовлетворение, радвам се, усмихвам се, потрепвам. Ех, колко вълнуващо!

…правих толкова неща за първи път!
Да се спусна с рафтинг по река Струма (после стана практика), да карам каяк (мале, как се въртях като пумпал първия път, изнервящо), влизах в необлагородени пещери, във водни пещери (якоооооооооо и страшно, ама само малко), висях по въжета и тролеи, катерих се по планини и какво ли още не. Наистина е многоооо вълнуващо!

…пропуснах толкова много неща!
Толкова неща пропускам, кога за първи път са ми пораснали зъбки, усмихнала съм се, напишкала съм се, изчервила съм се, ядосала съм се, записала съм се в кръжок, играла съм на криеница, ластик, „стражари и апаши, напила съм се и прочее. Толкова много неща сме правили за първи път, кой би могъл да ги изчисли? Сигурно най-лесно може да се изчисли кои хора за първи път са отишли до Луната. Ех, колко вълнуващо!

…ползвах интернет!
Отдавна беше, не помня дори кога! Но помня, че бая шашната бях, машината и аз в директен сблъсък за намиране на информация и изпращане на е-мейли. Страховито направо. Приемах интернет като поредна част на „Империята отвръща на удара”. Сега – различно е! Толкова информация има, че нямам дори време да я прочета цялата, а ми се иска да знам още и още! Ех, вълнуващо си е!

…регистрирах се във facebook.com!
Онзи ден беше! Толкова се дърпах, всеки ме пита: „Ти имаш ли фейсбук?” Че като нямах, голямата работа! И какво регистрирах се! Добавиха ме доста хора, някои дори не съм виждала с години. Все пак се зарадвах! Но „искат приятелство” и разни хора, които съм виждала по 1-2 пъти в живота си. Хич и не реагирам на такива „покани”. Дори докато пишех този пост, един непознат гражданин поиска да ме добави в списъка си с „приятели”! Скептична и мнителна съм към непознатите. Кво като е социална мрежа, имам това право! Още съм леко объркана, всеки ти праща предложения да се включиш в някакви инициативи, да си направиш всякакъв тест от типа дали си виола, пиано, анимационен герой, вид торта, планета, къща, тротоар или асфалт. Иронизирам вече, но са стотици видове. Все едно аз съм неодухотворен човек, та трябва да ме оприличават на предмет, стил или течение. Аз съм личност и това, че ползвам интернет, не ме е направило по-малко мислеща, чувстваща, разбираща и живееща. Напротив, малко или много ме е обогатило. Приветствам развитието на новите технологии, но не искам да се обезличавам, нито някой да прави нелепи опити да ме натиква в клишето. Не се поддавам! Ех, колко вълнуващо!

Парадоксът е дали всичките милиони неща, които правим за първи път ще преминат в мрежата и дали ще дойде времето да можем да правим всичко за първи път виртуално? Стряскащо ми е, ама много. Никак не мисля, че е вълнуващо! Не искам да се усмихвам за първи път в интернет, да танцувам, да се целувам, да правя секс, да се катеря по въжета, да творя…Но тогава сигурно калкулацията на всички тези „първи опити” ще бъде вероятно по-лесна, окрупнена и достъпна. Никак не е толкова вълнуващо!

Искам да има милиони пъти, в които ще се обърна с лице (face) към още стотици книги (book), ще сложа точка и ще покоря връх Ком в Стара планина. Заигравам се с facebook.com (face, book, точка, com). Искам да продължавам да имам тези свои „първи опити” на живо и вярвам, че ще така. А интернет само би могъл да ни помага, да ни социализира, да ни информира, да ни вдъхновява….Изобщо да положим основните на „първия път когато исках, започнах и продължавам” да се развивам. Ех, колко вълнуващо!

aвтор: аз

Невероятно! Прекрасно! Накара ме да се замисля много за първите мои разни неща. Не си бях задавала този въпрос за себе си! В момента помня първия път, когато видях сина си! Първия път, когато го докоснах и целунах! Първият път, когато го поех в ръцете си! Първият път, когато започна да суче от гърдите ми! Помня първото му гукане, първата усмивка, първото зъбче, първият път, когато проходи... Всички негови първи пъти! Бях забравила за своите първи разни неща! Благодаря ти, че ми припомни!

Ех, колко вълнуващо. Браво гуги:))) Наистина е много вълнуващо, че вече написа нещо свързано с хората, книгите и и връх КОМ покорен от някой "гном":)). Продължавай все така. Усмивка от мен

Браво! Най - после някой да напише и за нещата, върху които не се замисляме доста често. Всъщност тъкмо тези малки уж незначителни нещица са дали за първи път смисъл на житието и битието ни. Замисляйте се по - често над малките неща, усмихвайте се, махайте с ръка и продължавайте нататък с ведра, приветлива, жизнерадостна "физиономия" - това е живоът! Благодаря за тази статия, която направи денят ми по- весел.

Браво, дете, хубаво си го казала! Наистина сме застрашени от Е-емоциите и аз ще продължавам да пиша хартиени писма, от които да не мога да изтрия грешката или да се върна назад и да променя текста...Те носят духа на момента и са лични и единствени! И са мнооого по-вълнуващи! :)

Най-накрая!!!!Браво!!!!

ne si izlygala che facebuka onzi pyt ti e bilo za pyrvi pyt:)i na men,i dosega se chudja ima li smisyl porednata internet novost, napravila njakoj mladezh milioner samo za meseci:)