Стоя във фояйето и си играя. Подскачам си. Пея си. „Ема-еса-са”. Завъртам се и пак отново. Около мен едни сиви цветове, мрачно безвремие и огромни, дълги коридори, по които оттекват ситни, глухи стъпки. Извикаха ме и спрях да...